Azamen or “The Path That Is Ahead Us”Азамен или “пътят, който ни остава”*

Sorry! This post is not available in English. Check it in Bulgarian.

Всичко започна с една бира в “Дупката” в столичния квартал Лозенец. Над тази една бира стояхме аз и Петя и разсъждавахме върху бъдещите си творчески планове. Разсъждавахме и рисувахме в една тетрадка. Рисувахме акордеони, направени от триола и сензори, рисувахме костюми, които ще са безжично свързани с компютър и ще могат да управляват ефектите на акордеона. Рисувахме система, която ще свърже танцьор и музикант в една обща интеракция, създаваща звук и картина. Рисувахме, мечтаехме и пиехме бира.

Няколко месеца след това създадохме акордеона “Бержерон” и прилежащия му безжичен костюм. Работихме основно август през уикендите, в най-голямата жега. Проектът беше за без пари, затова бяхме изключително изобретателни и използвахме възможно най-евтините сензори – най-обикновени слайдъри и бутони, най-евтината безжична комуникация, корди, макари от шевна машина и ластици, за да постигнем в най-пълна степен функционалността, която си бяхме намислили.

Нямахме пари за истински акордеон, който да хакнем, и си направихме сами конструкцията и меха за новия инструмент. Основните сензори на костюма също бяха слайдъри. 11 лв. парчето, какво му плащаш. Работехме и мечтаехме, как следващия път ще намерим пари за “истинска електроника”. Акордеонът разработихме с помоща на Адрония Попова от Насекомикс. “Експериментът Бержерон” беше крайният резултат на този ни експеримент – пърформанс, представен на DA Fest в галерия “Академия” през 2010 година.

Мое дело беше софтуерът, който се управляваше посредством акордеона и костюма. Базирана на Puredata, нашата програма можеше да записва в реално време част от звук и видео и после да ги променя чрез ефекти и да ги смесва с настоящата музика и видео. Контролът беше в ръцете не само на акордеониста, но и в тези на пърформъра.

Този софтуер развивах и в последствие разработих в следващия пърформанс – “ДНК на думите” заедно с Иванка Могилска. Този път фокусът беше в думите. Каналите за запис на звук в реално време станаха три, смесването и контролът биваха усъвършенствани след всеки изминал пърформанс. Появиха се и още нови инструменти.

Но идеята за движение не ме напускаше. Повече от една година след “Експериментът Бержерон” успях да представя идеята си за интерактивен танцов пърформанс по време на уъркшопа, който водех в Derida Dance Center – “Интеракция чрез движение”. За него разработих прототип на костюм, като използвах готови wii remote контролери и софтуер. Танцьорите имаха възможността да контролират звук и картина чрез движенята си. Там срещнах и много съмишленици. Сега оставаше само да намеря парите, за да мога да си позволя хардуера, който щеше да е част от специалните костюми.

След 5 месеца и 3 отказа най-накрая дойде първото “да ще ви отпуснем част от сумата”. И започнахме. Отново беше август. По-горещ от всякога. Заедно с Петя Боюкова, София Георгиева и Александър Манджуков започнахме да търсим какъв да е този костюм, какво може да прави той и къде е границата между ограничаването и изучаването на нов инструмент. Защото точно това създадохме – нов инструмент за танцьори. Този инструмент има бутони, чрез които танцьорите могат да стартират и спират запис на гласа си или ефект. Има сензори, които знаят колко бързо се движат ръцете им и в каква траектория, и по този начин променят наложените ефекти. За хардуерната част много ни помогнаха Симеон Янчев, Стефан Дончев, Михаил Врачански и Йордан Стоянов. Защото, за да използваш “истинска електроника”, са необходими и истински инженери.

Историята измислихме на базата на интеракцията с костюмите, софтуера и изхождайки от това, което вълнува нас самите. Разказваме за любовта, за клишетата в общуването и за собствените ни гласове. Две години след онази знаменателна бира “Азамен” – новият танцов пърформанс на Runabout project – е факт. След премиерата на 13-ти октомври 2012 си дадох сметка, че сме се захванали с нещо голямо. Работа, която може да бъде усъвършенствана, развивана и преоткривана не две, а десет години.

Ще играем “Азамен” за втори път на 17-ти ноември от 21:00 часа, в голямата зала на “Сфумато” като част от ACT: Фестивал за свободен театър 2. Заповядайте да видите докъде стигнахме.

После ще има разговор с публиката, още по-после бира, а още по-по-после следващ експеримент.

* цитат от текста на “Само двама”, Нова генерация