Sorry! This post is not available in English. Check it in Bulgarian.
Kолкото повече работя с Pd, толкова повече виждам не програма, а житейска философия. Това е философия на справяне с проблеми и решения. В ежедневието често сме изправени пред необходимостта да вземем правилното решение. Обикновено разполагаме с няколко полу-готови стандартни варианта, от които да изберем. Тогава се колебаем, коя опция е най-подходящата. Започваме да се лутаме и да губим ориентация.
При Pd започваш с осъзнаването на твоята цел. Тъй като няма готови инструменти, които можеш да използваш, ти си принуден да изградиш решението стъпка по стъпка като започнеш с проблема и продължиш с целенасочена стратегия. Понякога отговорът на проблема идва след няколко месец и се оказва, че е бил пред теб през цялото време – просто е трябвало да го дочакаш. Друг път взимаш решенията бързо, за да преминеш етапа, дори и да не са най-правилните. И в двата случая обаче ти си ръководен от твоя конкретен проблем и имаш свободата да изработиш най-подходящото решение.
Когато стартираш програмата пред теб се отваря празен бял прозорец. Там можеш да създадеш твоята малка подпрограма или така наречения патч. Няма шарен интерфейс с много копчета и падащи менюта, които служат единствено, за да те забавят в търсенето на най-простата функция, от която всъщност имаш нужда. Може би съм пристрастна, защото съм художник и белият лист за мен е свободата да бъда себе си, а може би този бял прозорец на Pd наистина е свободата да бъдеш себе си.
Puredata има отворен код, което означава, че се развива в общество, в което хората споделят резултата от търсенията си. Не е нужно да откриваш всичко сам, понякога можеш просто да разгледаш или да ползваш част от кода на по-опитните от теб. Тъй като обаче всеки мисли по собствен, индивидуален начин, двама потребители ще решат даден проблем по четири различни начини. Дори и само да надградиш една чужда програма, твоят краен продукт ще е различен, защото целта ти е била друга. Тук идеята е по-важна от техническите умения.
Технически умения и логика, разбира се, помагат при овладяването на Purеdata, тъй като това e софтуер за визуално програмиране. Понеже обаче е насочен към художници и музиканти, основните технически умения, които са ти необходими, са да разбираш от музика или видео и композиция. Всички останали умения, свързани със самото програмиране, са достъпни и лесни за научаване без да е нужен опит в писането на код.
Освен богатството си в сферата на генерирането и обработката на звук, програмата предлага хубав пакет, наречен GEM, за създаване на видео в реално време, генериране на изображения и моушън кепчър. Програмата е лека, щади компютъра, но е ужасно мощна и стабилна. Комуникира лесно със партньори от класата на Arduino и Processing. Без проблем разпознава и работи с MIDI интерфейси. Purеdata приема данни от физическия свят през сензори и е идеална за създаване на интерактивно изкуство.
Единствената причина, поради която Pd не прави това, което искаш е в теб. Най-вероятно не си написал нещо като хората. Което е успокояващо, сравнено със света около нас. Той е хаотичен и колкото и да се опитваш да планираш и подреждаш, често зависиш от шанс, късмет или решението на някой друг. Докато при Pd можеш да откриеш грешката и да я оправиш самостоятелно. Наградата е голяма – програма, която работи, подчинена на твоите индивидуални нужди като художник или музикант. И поощрителна награда – дори и да не си програмист, а само потребител, си едни гърди пред Adobe потребителите и вдъхваш респект в Ableton Live потребителите.