Sorry! This post is not available in English. Check it in Bulgarian.
Как се прави изкуство в България? Има ли публика, има ли финансово обезпечeние, как стоят нещата с местата за излагане на изкуство? С тези и подобни въпроси се сблъсквам по време на интервюта, когато чета блогове, в лични разговори с други художници и по време на дискусии на тема изкуство. Отговорите са лесни: много трудно, не, не и няма. Но ако действително е така, то тогава как ще отговорим на логично последвалия въпрос: “А защо го правите тогава?” Отговорът отново е лесен: “Именно защото няма.”
В тази връзка имам любим цитат от книгата “Понеделник започва в събота” на братя Стругатски. Той звучи горе-долу така: двама от героите се опитват да решат една задача, но не могат и един друг се наричат глупаци. Минава трети, който ги пита защо така се нагрубяват. Обясняват му и той възкликва: “Но тази задача няма решение!”
“Знаем – отвръщат двамата в един глас, – именно за това се опитваме да я решим!”
Първият пърформанс с Runabout project протече по следния начин: трябваше да сме част от Sofia Underground Fest и да направим пърформанс в двора на НБУ заедно с още няколко студентски групи. Четири часа преди началото директорът на университета пусна заповед, че забранява фестивала. Като причина изтъкваше, че художниците не искали да си махнат скулптурите – които не са част от фестивала – от зелените площи в двора. Истинската причина – оказа се – беше, че директорът бил в спор с художествения департамент. Организаторите на фестивала бяха в патова позиция. Вече бе твърде късно да се прави промяна и да се мести публиката, но решиха да не се отказват. Ние застанахме зад тяхното решение и преместихме събитието с няколко часово закъснение. Публиката беше страхотна, изчака търпеливо и ни подкрепи напълно. Припомняше се времето, в което цели концерти на Кирил Маричков са били местени от центъра на София в Красно село и то без мобилни телефони. Като резултат на цялото това фиаско двама души от моя екип се отказаха от проекта.
Runabout project обаче не се отказва вече три години и 13 пърформанса.
Миналият петък на 16-ти декември нашето 14-то изпълнение трябваше да се състои в студио 2 на БНР. В четвъртък следобед директорът на БНР издаде заповед и ограничи нашата публика дотолкова, че на практика отвън щяха да останат повече от половината хора, дошли да видят и да чуят какво правим. Като причина беше изтъкнато, че публиката е съставена предимно от пънкари и щяла да съсипе залата. Истинската причина – оказа се – е, че Alarma Punk Jazz има търкания с ръководството на радиото. Организаторите на събитието не се отказаха и успяха да сменят мястото в последния момент. Трябваше да направим “ДНК на думите” в Чешкия културен институт, за да може всеки, който иска да влезе и да ни слуша. Ние ги подкрепихме.
Вчера почина Вацлав Хавел. Поради траур Чешкият културен център може да преустанови дейността си и да затвори врати за определен период от време. Днес трябваше да вземем поредното решение, дали да се откажем или отново да направим промяна в организацията на нашия пърформанс в последния момент и да рискуваме да разгневим публиката.
Избрахме да не се отказваме.
Заповядайте на 22.12.2011, четвъртък, от 21:30 в кино “Влайкова” на ул. “Иван Асен” 11 на “ДНК на думите”, 14-тия пърформанс на Runabout project.
Ние ще продължим да правим това, което ни харесва – изкуство в България – макар и без финансово обезпечeние и достатъчно подходящи места. Има ли публика?
