Тотална импровизация

consistenze-limonaia

В ежедневието си импровизираме често – импровизиран бизнес разговор, импровизирано изпълнение на задача, при която липсват 2/3 от необходимите материали или импровизирано готвене с изостанали продукти от хладилника. Всичко, което правим на момента, без предварителен план, е импровизация. Като се има пред вид, че тук често плановете са по-скоро препоръчителни и никога последни, на практика да импровизираме е основна част от нашия опит.

Импровизацията като термин е обяснена в контекста на музиката и театъра. Там имаме солова импровизация или импровизация между повече от един участници, както и импровизация между повече от един участници, употребяващи различни изразни средства.

Какво всъщност се случва с двама музиканти, които импровизират заедно? Единият музикант обикновено разработва дадена тема спонтанно, подава на другия, който подхваща темата от там и я променя на момента, отправяйки предизвикателството обратно. Така всъщност единият изпълнител води, а другият слуша като двамата се редуват.

Когато прехвърлим обаче схемата при участници, използващи различни изразни средства, ситуацията се усложнява. Танцьорът например следи музиканта чрез ритъма и темата, докато музикантът интерпретира темата. До колко е възможно в подобна ситуация да се получи истински диалог? По-често се случва музикантът да импровизира мелодията, а танцьорът да импровизира на нейния ритъм. Така в случаите, когато говорим за взаимодействие между музика и визия, се оказва, че музиката води, а визията функционира повече или по-малко като фон. Ако комбинираме танц, видео и музика в един импровизационен пърформaнс например, ситуацията най-често е следната: Танцьорът следва музиката, докато видеото следва всички и въздейства като фон. Ако видеото е твърде активно, има опасност танцьорите в спектакъла да загубят своето физическо въздействие. Накрая се оказва, че при диалози между участници, използващи различни изразни средства, съществува своеобразна йерархия, която не позволява смяна на ролите на водене и следване в една импровизация.

Проблем при тези смесени импровизации е различният език на отделните самостоятелни форми на изкуство. Двама музиканти се разбират, защото използват един език – музиката. По същия начин се разбират и двама танцьори или актьори. Когато обаче разговорът е между хора, използващи различни езици, разбирането е сведено до следене на няколко общи за двата езика параметъра. Такъв параметър например е скоростта – изразно средство, присъстващо както в музиката, така и в танца или във видео изображението. Много други допирни точки, елементи от изграждането на един спектакъл, остават изолирани в конкретното изразно средство. Например жеста, движението, изображението са характерни и за музиканта, и за танцьора, и за художника. Жест има както в движението на лъка на цигуларя, така и чрез ръката на пърфомъра. Съществуват различни опити този жест да бъде още едно самостоятелно изразно средство. Keith McMillen например трансформират традиционния лък от цигулка в един нов музикален инструмент, който допълва цигулката.

Смесването на различни изразни средства познаваме добре от съвременния театър. При него са разработени технически смесването на езиците, но единствено при ясна режисура и сценарий. Йерархията е тази, която помага на различните части от спектакъла да сформират едно цяло. Какво става, ако разрушим съществуващата йерархията? Ако няма сценарий, няма и водещо изкуство. Разрушаването на йерархията достатъчно ли би било? Нали все пак ни трябва друг език? Нека си представим импровизация, при която всеки един от различните участници разполага с достъп до другия език и му влияе. Спектакълът да е една импровизация между участниците, които играят помежду си, а не се подчиняват на предварително определен и репетиран сценарий.

Повечето от съвременните музиканти използват компютър или друг вид процесор, за да обогатят палитрата си от звуци, като създават и генерират нови тонове. Танцьорите на Troika Ranch използват компютър, за да разучат сложна хореография, създадена през компютърен софтуер. Много от съвременните художници експериментират с видео и фотография, които обработват отново на компютър. Именно компютърът е общото средство, което би ни помогнало да осъществим превода между различните езици. Остава само да се създаде интерфейс, който да обедини трите форми на изкуство през този компютър. Един инструмент, който да може да генерира и звук и визия, допълнен от система, която да регистрира движението и да го включва към общата картинка.

Подобна система изисква от актьорите-изпълнители много. Освен да научат как да използват подобен мощен интерфейс, те трябва да бъдат равностойни партньори и да участват в процеса на създаване не само на тяхното изкуство. Танцьорът ще създава звук с движенията си, а музикантът ще генерира освен тонове и изображения. Оказва се, че освен мощен интерфейс, са необходими и мултифункционални артисти. Когато започвах да се занимавам с изкуство, първо започнах да свиря на пиано, после на китара, а доста по-късно се захванах да рисувам и се насочих към изобразителните изкуства. В последствие разбрах, че голяма част от музикантите, които познавам, са рисували или имат интерес да рисуват, че по-голямата част от тях пишат, а много от художниците са свирили или все още свирят на музикален инструмент. Така че, в крайна сметка, различните езици в изкуството не са толкова различни.

Технически имаме възможност да обединим, в рамките на едно представление, звук, видео изображение, движение, текст, дори роботи. Създаването на необходимият интерфейс в днешно време е достъпен сценарий. Необходими са още и таланти с разнородни интереси. Подправките са в тенджерата, дали сме готови за този деликатес в България и кой ще е готвачът? Времето тепърва ще покаже.

текст: Албена Баева, снимка: Consistencies – paths of improvisation



Коментарите са изключени.