Интеракция и изкуство

about

Покрай дипломния си проект се сблъсках с проблема, какво всъщност прави една интеракция добра. Защо едни работи въздействат, а други омръзват на втората минута? Мисля, че Робърт Зелазни, давайки съвети на бъдещите писатели, беше казал „не подценявай читателя си”. Същото, разбира се, важи и за публиката на една изложба, пърформанс или презенация. Тъй като моят интерес тогава, а и сега е силно насочен към интерактивното изкуство, искам да споделя, какви бяха съветите по темата в „Да програмираш интеракция” на Джошуа Нобъл (Programming interactivity, J. Noble).

Една интерактивна система обикновено се състои от потребител и система. Интеракция е активната обмяна на информация между тези двама участника. Според различните възможности за обмен на информация може да различим няколко нива на интеракция:

Контрол: Първото нещо, от което потребителят има нужда, е контрол над системата. Допълнително ниво на контрол се създава, когато потребителят има възможност да превърта или променя скороста на потока от информация. Това му позволява да търси информацията, която му е нужна, и да пропуска излишната – подобно на функцията „превъртане” (scroll) в уеб страниците.

Задача – отговор: Интеракцията поставя на потребителя задача, чието изпълнение  ще доведе до значителна промяна в системата. Целта е да се измисли начин, по който системата да отговори. Както например във видео инсталацията „Close up” на Р.L. Hеmmer: когато зрителят се приближи до екрана, започва определено видео; когато няма зрител, видеото е на пауза.

Отговор – нова задача: Вече имаме основната интеракция, въпросът е, как да я направим по-сложна. Можем например да създадем модел на управление, при който потребителят да комуникира със системата. Тя трябва да му отвърне по начин, който ще му даде възможност да продължи с изпълнението на нова задача. Ако вземем горния пример с видео инсталацията на Хамър, новата задача се състои в промяна на видеото според позицията на зрителя в пространството. Новата задача на потребителя в  случая е да се движи по различен начин.

Разговор: Най-високото ниво на интеракция е пълноправният разговор. Това е нещо, което хората са усъвършенствали с векове. Сам по себе си разговорът е толкова сложен, че все още трудно би могъл да бъде проведен между човек и машина. Това не означава, разбира се, че не трябва да се целим към това. Роботът Леонардо, разработен от екип на Media Lab, съчетава в себе си високо технологични разработки и психологически анализ на поведението. Резултатът е робот, който успешно симулира емоционален разговор.

Думата интеракция е използвана без реална нужда в някои текстове на тема съвременно изкуство у нас – описаните работи просто не отговарят на условията за една интеракция. Това води до размиване на смисъла на понятието и го превръща в дума фантом – мистична, привлекателна и абсурдна. Книгата на Нобъл ми беше изключително полезна в това, да не се чувствам застрашена от фантома на съвременното изкуство, а напротив – бързо да разпознавам неговите фалшификати.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *