Изкуство от отпадъци

about

„Живеем във време на боклук” казва Ха Шулт, когато разполага хиляда човешки фигури направени от отпадъци на различни места по света. Работата напомня на глинената китайска армия намерена при гробницата на император Кин Ши Хуанг. Едната масовка от изкуствени хора възхвалява силата и военната мощ на една династия. Другата апелира към формиране на общественото екологично съзнание.

Изкуство от боклук е съвременна тенденция, чиито корени произлизат от началото на миналия век. Докато днес тя се свързва с екологично мислене, преди е била ексцентрична проява на художници от ранга на Пикасо, Салвадор Дали и Франсис Пикабиа. Боклукът като изходен материал е намерен обект. Началото на изкуството от намерени обекти поставя Дюшамп с работата си „Фонтан”, състояща се от писоар с надпис „R.Mutt”. Неговата „шега” се подема от ДАДА, Флуксус и Поп арт, които развиват принципа на намерения обект. Автори като Джозеф Бойс, Анди Уорхол или Ман Рей са сред поддръжниците на идеологията на намерените предмети. Писоар, мъртъв заек, филц и мас са тук, за да ни излекуват, да ни демонстрират ограничеността в мисленето за изкуство и да отворят съзнанието на зрителя.

about

Аналогът на намерените обекти във видеоарта са намерените кадри. Това са кадри, които не са заснети от автора. Извадени от своя контекст, те се превръщат в нова работа, носител на друг смисъл. В музиката намерен звук е шума от колите или запис от клаксон, които могат да станат част от музикално произведение.

about

„Не гази тревата” на Джейми Хеймбух представлява поляна с трева направена от рециклиран метал от контейнери и е с ясно екологично послание. Автори като Омер Фаст със CNN-Concatenated и Джоан Гримонпрез с Dial History монтират материали от телевизионни новини и предавания, като по този начин насочват своята критика към обществото, погълнато от страхове. Сайака Ганз използва изцяло естетичната характеристика на даден рециклиран материал, за да създадат феерия от форми. Автори като Трейси Емин търсят своята история в собственото си легло или каквото е останало там. Всеки един боклук е част от случка – пица с приятели, драматично уиски или счупена бутилка, презерватив и потни чаршафи. Всяка частичка е доказателство за нещо, което се е случило някъде, а колажът от тези частички е там, за да създаде нова история.

Да работиш с намерен обект, кадър или боклук е само по себе си концептуален акт, който разкрива друг смисъл зад изходния материал. Боклукът може да бъде използван като суровина, вдъхновение, кауза или история. За едни това е евтино и достъпно, за други е начин да преоткрият своята история, трети в този контекст критикуват обществото и неговото свръх-консуматорство. В ера, в която реалити шоу е начин да се забавлява обществото, веществената реалността на материала, идващ от отсрещната кофа за боклук, не е за подценяване.

Да работиш с намерени предмети като боклуци или кадри крие специфична естетика, свързана с присъствие, документалност и истинност. Тези предмети обикновено са износени, с белези от предишното им съществуване. Боклукът е част от нечие присъствие и в смачканата си форма крие история. Няма значение, че кадърът от новините е използван в друг контекст – той влияе със своята документалност. Новините са част от реалността, а боклукът – от ежедневието.

Съвремието е толкова претрупано от предмети, че понякога няма пространство за нови идеи. Често художниците изравят стари модели от преди 20 години и ги реанимират за нов живот. Навлизането на дигиталните технологии размива разликите между оригинал и репродукция. С развиването на информационните база-дани и достъпността до тях, оригиналността на всяка една нова идея е поставена под съмнение. Някой на другия край на света вече е направил твоята творба. В опита си да избегнат този риск много от авторите създават произведенията си като част от течение, цитирайки чужда работа. Така съвремието бива затворено в постоянен цикъл от преосмисляне и критика на едни и същи класически произведения, където авторството не е от значение. След 20, 40 или 50 години може би освен боклук – този от кофите по улиците или този от историята – няма да съществува друг материал за създаване на изкуство. В такъв случай не е лоша идея вместо да се цитира, да се рециклира.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *