Благодаря

P1000875

интерактивна видео инсталация с Марий Росен, 2012

Ролята на публиката, нейната оценка и реакция към самата работа са основни теми при интерактивните произведения на изкуството. В “Благодаря” Албена Баева разработва тези теми по начин, който напомня на философския въпрос, приписван на Джордж Бъркли, “Ако едно дърво падне и няма никой наблизо, за да го чуе, дали изобщо съществува звук?”

Инсталацията “Благодаря” се състои от видео прожекция и микрофон, който е поставен пред нея и който въвлича зрителя в инсталацията. На екрана се появява актьор, който окуражава публиката в залата да аплодира. Неговото представяне зависи от аплодисментите, които ще получи. Колкото по-силни и настоятелни са аплодисментите, по-добро ще е и представлениeто на актьора. Така публиката се превръща в основна част от самата инсталация.

Незабележимо на пръв поглед, Баева разменя местата на основните участници и преобръща света с главата надолу. Причината се превръща в ефект. Актьорът не играе, докато не получи аплодисменти. Накрая публиката получава толкова, за колкото е аплодирала.

Основната тема на “Благодаря” е начинът, по който публиката възприема съвременното изкуство. То често е трудно разбираемо и изисква посветеност и отдаденост, за да бъде оценено. Тази идея е изведена до крайност в “Благодаря”, където преживяването и консумацията на изкуство се превръщат в привилегия, която трябва да бъде заслужена.

актьор: Марий Росен

камера: Никола Бошнаков

кураторски текст: Рене Беекман

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on Google+Email this to someone


Коментарите са изключени.