January calling

about

Годината започна с кандидатстване

Не само у нас бюрократичната машина работи според цикъла на календарната година. По отворените покани, които заваляха в първия месец на годината, си дадох сметка, че този принцип работи и зад родните граници. През януари се кандидатства, през март се дават парите, а декември се прави отчет. За първа година имам толкова много информация за различни отворени покани в сферата на изкуството. Преди не знаех къде да търся. Постепенно обаче се записах в различни групи и мейлинг листи и беше време да ожъна посаденото. И докато жънех, ме налегнаха мисли и критики за системата, които ще изложа по-долу.

Съветите на фондация Бюро Култура за финансиране на един проект, формулирани като 14 стъпки към успешното му реализиране, представляват един добър начин да погледнеш в главата на бюрократа и да разбереш как функционира системата. Попаднах на този текст постфактум, но открих, че много добре илюстрира това, над което си блъсках главатa през последния месец.

Формата

Първите стъпки се отнасят до това, как трябва да напишеш проекта. Трябва да използваш терминологията, която използва финансиращата организацията (3). Текстът трябва да е кратък (5), точен и добре написан (7). Също така е хубаво да е универсален, защото след като го напишеш веднъж, можеш да го ползваш за следващото кандидатстване (13). Същевременно той трябва да е съобразен с конкретната институция, пред която се кандидатства, и да е свързан с нейната дейност (11).

Ако си художник, който има висше образование и минимум тригодишна практика (което е често изискване на различните организации) се предполага, че тези приблизително 7-8 години си специализирал като професионален художник, а не като професионален бюрократ, писател и преводач. “Това е занаят, учи се”, ми каза писателката Иванка Могилска. Музикантът и текстописец Андро Стубел пък сподели друго нещо: “Установил съм, че за всяка различна дейност в музикалния бранш, с която съм се занимавал, ми трябваха седем години, за да я усвоя: седем години за да стана добър музикант, седем години за да стана музикален продуцент, седем години за да се науча да пиша и така нататък.”
И те са много прави. Всичко се учи, но на каква цена.

Съдържанието

Съветите на Бюро Култура засягат и други аспекти от финансирането на един проект, свързани повече със съдържанието му, които отговарят на моя опит и които доста ме притесняват. Името на проекта трябва да позволява на финансиращата организация да се гордее с участието си (6). Проектът трябва да е устойчив и да създаде траен продукт, с който спонсорът ви може да се гордее (9). Проектът трябва да засяга важни регионални или национални проблеми (11). Препоръчва се да се кандидатства с този проект и пред други институции, ако не се спечели конкретната сума (13).
Подобни принципи ми напомнят на поговорката “Който плаща, той поръчва музиката.”

Дори и да имаш първоначално добра идея, то тя се променя в процеса на писане на проект. Докато я наместиш по хилядите изисквания на инвеститора и се примириш с необходимите компромиси, идеята ти става съвсем различна. Накрая прави впечатление, че спечелилите проекти покриват формалните изисквания, но рядко са добри художествени произведения. Обикновено те експлоатират актуални и удобни на бюрокрацията теми, идеята е перфектно развита на хартия, документите са попълнени изрядно. За сметка на това подобен вид работи често са клиширани, беззъби и измъчени.
Цялата система прилича на един омагьосан кръг. Творците нямат пари и съответно търсят финансиране. Институциите не могат да си позволят да харчат малкото отделени пари за култура за проекти, които са съмнителни (не написани добре) или които са критични. Във втория случай има риск провокативността на работата да се обърне срещу тях: Спомняте ли си конфликта с инсталацията на Дейвид Чорни? В крайна сметка голяма част от парите отиват на вятъра. Системата не работи, но поне не е навредила. А от творците се изисква и изисква, а те преглъщат и играят на хорото. Разбира се, винаги могат да се откажат, ако не им харесва.

Изборът

Предвид гореописаната система за финансиране на художествени проекти с помощта на финансиращи организации, на вас остават следните възможности:
1. Отказвате се да пишете проекти и започвате да си търсите куратор или културен мениджър, който да набавя средствата вместо вас. Този сценарий обаче е рядко срещан. Обикновено кураторът или културният мениджър са лукс, който един неизвестен млад автор не може да си позволи. Ако сте от редките късметлии – честито! Не забравяйте обаче, че вие сте човекът с идеите. Когато посредниците станат твърде много, рискът от развален телефон също се увеличава.
2. Отказвате се и искате пари от близки, за да си направите проекта. Това работи твърде рядко и до два пъти, ако въобще проработи. От близки и приятели може да искате помощ, но е добре това да не разваля взаимоотношенията ви. От тях ще имате нужда и при следващия проект.
3. Обаждате се на приятел, който е добър писател и владее по-високо ниво на английски от вас. Ако имате подобни познанства – действайте! Само помнете, че това означава да предвидите достатъчно време и сили да се съобразявате с друг, който върши нещо доброволно. Това е свързано освен с повечето време, което ти отнема, и с риска да изтървеш срока, с критика и неразбиране и накрая с неприятното задължение да висиш на главата на някого и постоянно да му напомняш, колко много разчиташ на него.
4. Сядате си на задника и пишете, колкото можете, с месеци, пък после стискате палци.
Този вариант е достоен. Той би дал дългосрочни ползи за вашата кариера. Но е бавен и труден. Горе долу седем години.

Свободата

Харесвам отворените покани, при които журито взима решенията си на база работата на даден автор. По този начин инвеститорът знае какво да очакват от автора и се доверяват на творческия му потенциал и решение. Ако става дума за резиденция, то художникът не е ограничен от конкретен проект и има шанса да бъде провокиран от новото място. А нали точно за това е културният обмен? Предложението на проект е мярка, която гарантира и контролира крайния резултат. Приемащата организация се подсигурява за резултата, с което го лишава и от възможността да бъде наистина оригинален.

Ако художниците искат да кажат нещо на света, те не пишат 3 000 букви текст, а създават визуална работа. Голяма част от тази работа се ражда в процеса на създаване и е изненада за самия художник. Това разбира се важи за всяка една творческа дейност. Ако художниците можеха да пишат, може би щяха да са писатели. Авторът иска да създаде работа си и свободата определено допринася за качеството на тази работата. Описанието й би следвало да се случи след като тя е създадена, а не обратното.

От всичките девет места, на които избрах да кандидатствам този януари, само при две не искаха предложение за проект. Едното е за резиденция. Другото е за награда. На всички кандидатстващи пожелавам успех.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *