Направи си сам изкуство

about

Да правиш изкуство е изкуство. Защото изкуството има обратна страна и тя е финансова. Преоскъпени материали, надути бюджети и неподходящи инструменти рискуват да убият всяка идея в зародиш. Do it yourself (DIY) е решението, което може да превърне много от тези идеи в потенциално изкуство.

Принципът „направи си сам” ни връща към стари модели на лично участие и ползване на умения в поддържането на къща или апартамент, правенето на дрехи, поддържането на кола, компютри, уеб сайтове. В субкултурата на пънка „направи си сам” естетиката е свързана с пънкарската идеология на антиконсуматорство като отказ от нуждата да купуваш продукти или да използваш съществуващи системи и процеси. От 70те години насам нашумели пънк групи започват да записват своята музика, да продуцират албумите си и да правят концерти в мазета вместо на по-традиционни места. По този начин те избягват спонсорирането през корпорации и осигуряват свободата на изпълнението си.

В DIY, културата на „направи си сам”, са важни достъпността на материалите, технология и цена. Тя дава свободата да направиш това, което искаш, по начин, съобразен с индивидуалните ти нужди, без ограниченията, наложени от големи монополизиращи компании, които диктуват цената и стила на свободата да бъдеш различен. С развитието на технологиите в категорията „направи си сам” влизат не само традиционни умения като занаятчийство, шивачество, дърводелството, но и нови умения, свързани със заобикалящите ни уреди и машини. При DIY-електрониката например, базови познания по електроника могат да са достатъчни, за да направиш по- мощна саунд система за колата си или да накараш телефона си да изключва кафе-машината. Принципът „направи си сам” прави хоби роботиката достъпна за обикновения потребител.

Благодарение на практики като Open Source Software много от high-tech продуктите стават достъпни и разбираеми за по-голям кръг от хора. Отвореният код е метод за развиване на софтуер, който ползва възможностите на бързата и лесна интернет комуникация и прозрачността на процеса. Кодът на програмата не е заключен, той може да бъде видян, променян и подобряван от различни потребители. Предимствата на отворения код са по-голяма надеждност, гъвкавост, по-ниската цена и липсата на зависимост от алчни производители. Тайната на съвременната „висока” електроника е недостъпната технология, чийто процес на създаване е непонятен за крайния купувач. Развенчаването на тази технология дава в ръцете на обикновените потребители възможността да я използват, за да създават приложенията и продуктите, от които се нуждаят, но нямат финансовата възможност да имат. Като отплата те могат да споделят своята разработка и така да допринесат за развитието на общия продукт.

А къде във всичко това е изкуството? Представата за съвременния художник като концептуалист е широко разпространена. Според нея той изготвя идеята и плановете за дадена работа, която после се изпълнява от подизпълнители или от екип от наети специалисти. По този начин художникът е освободен от тежката и мръсна работа в неговото ателие и е по-скоро архитект на своя продукт. Той не е част от производството на творбата, а е само автор на нейния дизайн. Често, вместо да представя завършен продукт, художникът е принуден да представи идеята си без нейното цялостно изпълнение. Принудата е финансова, защото изпълнението е скъпо. Тази практика е приета и нормална, но обърква причината и следствието при създаването на една работа и авторът е лишен от възможността да експериментира с материала.

За да намери субсидии за своя продукт, творецът трябва да напише проект, в който да заложи всичко от идея, схема на развитие до подробен бюджет, които в последствие трябва да бъдат спазени с голяма точност. Последвалият процес на производство може да отнеме няколко месеца, година или повече. Авторът трябва да се съобразява с бюджет, който е писал, без реално да е бил в процес на производство. В последствие му се налага да се откаже от много експерименти и проби, защото не може да си ги позволи. Само опитни професионалисти могат да се справят добре с тази задача. Повечето се отказват още в началото, защото си отказват човешкото право да грешат.

Идеите често са по-големи от джоба, а изискването за формален професионализъм ги оскъпява допълнително. Например, ако един автор има идея за видео арт филм, на него му е необходим филмов екип от професионалисти, осветление, техника. Всичко това струва скъпо. Като начало обаче може да изпробва домашна любителска камера и средностатистически компютър с базов монтажен софтуер. Ами какво ще кажете за интерактивна инсталация? Все нови думи, форми на изкуство, които предполагат high-tech разработки. Благодарение на платформи с отворен код като Arduino, Pure Data или Processing, свързването на сензор към компютър е разбираемо за тийнейджър от кръжока по хоби роботика. Защо не и за художник?

Този съвременен подход е изход от финансовата дупка, в която обикновенно се намира авторът. Изход е от ограничаващите изразни средства, които са направени за комерсиалния пазар и се използват например за произвеждането на банери, а не за изкуство. Употребата на еднакви програми със сходни функции води до доста голяма материална прилика между работите на различни художници, а тяхното „творчество” се свежда до по-добрите умения в боравене с дадената програма.

Преди скулпторите са започвали своето обучение като първо са изработвали длетата, с които ще работят, живописците са забърквали боите си и всеки е имал тайна съставка при изработката, което го е отличавало на пазара. Днес длетата и боите са изместени от компютри и програми. DIY-електрониката и Open source платформите дават възможност кодът да бъде променян и по този начин да се изгради уникален индивидуален инструмент. Това може да е изхода от повтаряемостта и репродукционния характер на дигиталните технологии и определено е хвърлена ръкавица в двора на съвременното изкуство.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *